По отношение броя на населението, село Долна Бешовица не е изключение от общата тенденция то да намалява. Като естествени причини изпъкват миграцията на по-младите и пенсионната възраст на тези, които все още живеят там. Най-силно застъпено е стопанството, но не са застъпени вторичен или третичен сектор. Земеделието е основен източник на прехрана за семействата – продукти от неговото производство и други се продават в двата селски магазина. На площада са разположени сградата на кметството и търговският дом, но вторият от известно време е изоставен и не функционира. Читалището носи името на Васил Левски, а основното училище – на Христо Ботев. И то като търговския дом обаче не работи. Точно от другата страна на улицата е разположена единствената за селото православна църква. Другата по-известна религиозна постройка е манастирът Свети Архангел Михаил, който е в посока юг. Малко по-близо е комплексът от пещери и скални образувния, намиращ се между Камено поле и Реселец.
Майстор Христо от село Калугерово през 1870-та година построява в Долна Бешовица православния храм Свети Георги. Вело Илиев пък се заема с дърворезбата и иконописта, като той е кадър на най-добрата школа в това отношение – дебърската. Грънчерица е местност с историческо значение, тъй като в нея има останки от времето на римската империя. При падането на страната под османско робство населеното място е заварено със сегашното си име. През 1430-та година наименованието му в един документ на империята е леко променено. Бато, Братан и Брало пък са някои от типичните за селото имена, пак намерили отзвук по времето на робството. Името на селото продължава да се среща периодично и през повечето време има статут на тимарско населено място. В края на седемнадесети век ставаме свидетели на преселническа вълна от Тетевен към селото – точно поради тази причина според известния историк Миков днес между жителите личи характерното източно диалектно наречие. През 1641-ва година един документ посочва, че селото е подложено на опожаряване от страна на кърджалиите. Това се случва три години след началото на 19-ти век, когато все още народът не се е пробудил окончателно за национално – освободителните борби за независимост.
Манастирът на Долна Бешовица в посока юг вече представлява сграда в развалини, а в годините между 12-тото и 14-тото столетие е създаден със статут на църква от болярски тип. Майстор Павел от селото обаче успява да го изгради през 17-ти век, след като църквата е разрушена. Освен цялостното изписване, тук са изобразени двама от римските папи – Силвестър и Адриан. За църковната стенопис в страната подобно нещо тогава било изключителна рядкост. Следващо по значимост събитие за манастира се случва през 1734-та година, когато се изработва дърворезбован иконостас. Килийното училище отваря врати през 18-ти век, като тук междувременно за период от три години работи известният майстор Захари Зограф. Четири големи иконостанси икони успява да нарисува за престоя си тук Зограф и всички те към днешна дата се пазят на съхранение във врачанския храм – паметник Софроний Врачански. Днес жилищните постройки на манастира са полуразрушени, а красивата зидана чешма е достигнала нивото на земята.
